Курт Книспел
| Курт Книспел | |
| немски танков командир | |
 | |
| Звание | Фелдфебел |
|---|---|
| Години на служба | 1940 – 28 април 1945 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски |  Вермахт (1945) |
| Военно формирование | танкови войски |
| Битки/войни | Втората световна война |
| Награди | Германски златен кръст |
| Дата и място на раждане | 20 септември 1921 г.
|
| Дата и място на смърт |
Врбовец, Чехия |
| Погребан | Бърно, Чехия |
| Друга дейност | пълнач • стрелец |
| Курт Книспел в Общомедия | |
Курт Книспел (на немски: Kurt Knispel) е германски танков командир. Служи в германската армия като пълнач, стрелец, а впоследствие и като командир на танк. Книспел е танковият ас с най-много унищожени противникови танкове. Заедно с Ото Кариус и Михаел Витман е един от най-успешните командири на танк за всички времена.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и детство
[редактиране | редактиране на кода]Курт Книспел е роден на 20 септември 1921 г. в Салисов (днес Злате Хори), Чехия. След като завършва чиракуването си в автомобилен завод през 1940 г., Книспел се записва да служи в бронираните сили.
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Обучение (1940 – 1941)
[редактиране | редактиране на кода]Основното обучение на Книспел преминава в запасния тренировъчния батальон на бронираните сили в Саган, Долна Силезия. Там той получава основно обучение на пехотинец преди танковото обучение на Панцер I, II и IV. На 1 октомври 1940 г. е прехвърлен към 3-та рота, 29-и полк, 12-а танкова дивизия. Книспел завършва обучението си като пълнач и стрелец на Панцер IV. Обучението продължава до 11 юни 1941 г. и се състои от курсове в Саган и Пултос.
Служба (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Книспел служи като стрелец на Панцер IV под командването на лейтенант Хелман по време на операция „Барбароса“, където участва в първоначално нападение като част от 3-та танкова група, 57-и армейски корпус под командването на ген. Адолф Кунцен. Книспел участва още в битките при Ярцево, в близост до Сталинград, на север в района на Ленинград-Тихвин, а също и в Кавказ под командването на ген. Макензен. Книспел се завръща в Пултос в края на януари 1943 г. и се запознава с новите танкове Тигър. По това време на Книспел се приписват 12 унищожени танка.
От Пултос заедно с група други военнослужещи е зачислен към 500-ия танков батальон, разположен в Падерборн. Тази група, командвана от оберфелдфебел Феденсак, се превръща в 1-ва рота на елитния 503-ти тежък танков батальон, който се сражава при Курск, защитавайки фланга на 7-а танкова дивизия (на немски: Armee Abteilung Kempf). Книспел участва още при помощната атака при Черкаския чувал (известен още като Корсунски чувал), Виница, Ямпол и Каменец-Подолск. След като частта е прехвърлена на германо-френския фронт, ротата е екипирана с танкове Тигър II и се бие около Кан и при отстъплението от Нормандия. След това отново са върнати на германо-съветския фронт и участва при боевете при Мезотур (Mezőtúr), Тороксцентмиклос (Törökszentmiklós), Цеглед (Cegléd), Кескемет (Kecskemét) и предмостието при Гран (Gran), Гюла (Gyula), Неутра (Neutra), замъкът Баб (Bab), Лаа (Laa) и накрая Востиц (Wostitz), където е тежко ранен. В една битка Книспел съобщава 24 вражески попадения на неговия Тигър II..
Книспел е тежко ранен на 28 април 1945 г. от шрапнел в главата, когато неговият Тигър II е ударен от съветски танкове. Той умира два часа по-късно в германска полева болница.[1]
Със 168 (всички потвърдени, с непотвърдените броят им достига 195) унищожени танка,[2] Курт Книспел е най-успешният войник служил в бронираните сили по време на Втората световна война. Той се сражава на почти всеки танк като пълнач, срелец и командир. Бива награден с орден „Железен кръст“ – I степен след като унищожава петдесетия си противников танк и златна „Танкова щурмова значка“ след стотната си танкова победа.[2] Когато Книспел унищожава 126 вражески танка (и още 20 непотвърдени), той е награден със златен „Германски кръст“. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронирани сили, който е споменат в комюникето на Вермахта. Като командир на Тигър и Тигър ІІ Книспел унищожава още 42 противникови танка. Това прави общо 168 унищожени танка, повече от всеки друг танков ас. Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава желания „Рицарски кръст“, отличителен белег на повечето танкови асове през Втората световна война.
На 10 април 2013 г. властите в Чехия заявяват, че останките на Книспел са идентифицирани заедно с 15 други германски войници зад църковна стена във Врбовец (окръг Зноймо).[3]
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Германски кръст“ (1944) – златен (20 май 1944)
- Германска „Танкова щурмова значка“ (?)
- Германски орден „Железен кръст“ (?) – II (?) и I степен (?)[4]
- Упоменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (25 април 1944)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 3-931533-45-X.
- Kurowski, Franz. Panzer Aces II: Battle Stories of German Tank Commanders in World War II. Stackpole Books, 2004. ISBN 0811731758. с. 492.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hans-Jörg Schmidt. Sudetendeutsche: Tschechien kümmert sich nicht um deutsche Gräber // 2014-06-16. Посетен на 2016-11-25.
- ↑ а б Kurowski 2004, стр. 125 – 126
- ↑ Archeologové objevili hrob největšího tankového esa 2. světové války — Zprávy — Zpravodajství Brno — Česká televize // Ceskatelevize.cz, 2013-04-09. Посетен на 2015-12-17.
- ↑ Patzwall and Scherzer 2001, стр. 238.
|
